Винг Чун (Wing Chun Kuen, 咏春拳)
Винг Чун произхожда от Китай и принадлежи към семейство Кунг-Фу (Kung Fu на китайски означава „усилена работа“). Този боен стил е особено ефективен при близък бой и се определя от пестеливи движения, устойчиви пози и практична насоченост. На Винг Чун не бива да се гледа толкова като на бойно изкуство или спорт, т.к. то представлява система за самозащита, а в реалните нападения за съжаление няма правила.
Произход
Най-разпространената теория за произходът на Винг Чун е, че стилът е създаден от монахинята Инг Муи (Ng Mui, 1703 – неизвестна) в Шаолински манастир в южен Китай. Инг Муи е била майстор в много бойни изкуства, но е търсила стил, който би позволил на жените, които по време на Гражданската война в Китай често са били жертва на насилие и злоупотреби, да се защитят от физически по-силните нападатели. По-късно тя преподава бойното изкуство на друга жена на име Им Винг Чун (Yim Wing-chun, 1735 – 1795), с която усъвършенстват системата, и на която всъщност е кръстена системата. След това изкуството се предава на роднини и познати и се подобрява в продължение на много години.
Същност
Целта на тази система за самозащита е да предаде знания и техники, които позволяват на всеки да може да противодейства в опасни ситуации. Не можете да се изправите срещу силово превъзхождащ противник със сила. Ето защо Винг Чун следва прости и следователно лесни за научаване принципи, които работят, без да се налага да разчитате на собствените си сили. Така е възможно дори физически “слаб” човек да се изправи срещу по-силен нападател.
Любопитно
Сред най-известните Винг Чун практици са Ип Ман, Брус Лийс, Дони Йен, Робъбрт Дауни Дж.
Организация
Българският клон е част от Wing Tsjun International®